С мекият си глас дудук от преди векове ни песента разказва......
Затихва сред гласа на тъжната виола.....препявайки с алтов стон
докосва хладно тя жадуващата за сълзите ми душа.....от струна
в струна с вкус на горестна тревога опиянява погледа отвъд.
Притихва в струните на нежната цигулка,която сивото небе рзачупва
и лъч проблясва,разпръсква светлината в носталгията за отминалите дни.
Дудукът се завръща с мъка разказа да продължи....изстенва........разлива
тъжният си глас и там през времето далече но отвежда.........................
....Потрепва по клавишите на черният роял......забързва.....затрептява
по клепачите като по струни заиграва....въвлича в хор цигулките......
...дъхът във такт въздишките отронва за да замре в мига на вихъра
където е живял.............................................................................
Пожар в жарава се превръща а споменът гори като кинжал.
Роялът с устрем светъл във фагота се преражда....оставя на цигулката
завършек бял.
Понася се оркестърът със вик....."PRELUDE...................NOSTALGIA"
Заря от спомени-//ГОРИ//...........//ИЗРИГВА//
В душата ми пречистена ...........затихва.
Остава във сърцето споменът живял.

Страст ми е!:)

Най-сърдечно благодаря!