Водопади светлина разливат влюбено
по устните ни капчици L’amour
Парижка нощ.
край пирамидата на Лувъра притихва,
и Сена бавно от косите ми изтича,
за да се влее...
във разлистени желания -
искрящи звуци Mon chиr
по плачеща върба.
Изящен Notre Dame e тялото ми
отразено по лицето,
на бялата луна.
Рисуваш го със страдащите
четки на Пикасо.
Пресътворяваш очертания
пред икона коленичил.
Ръцете ни са като сенките
на Айфелова кула,
опипват в далечината чувства,
кръстопътно вплетени.
Под Триумфална арка мисли замечтават,
спускащи се плавно по неповторимата,
среднощна Champs-Elysи
Заслушани в Шансон, целувки пърхат в танц
със пеперуди, около старият фенер.
Приседнали във тишината на малко кафене,
и утаени в дъното на чаши вино D’Albin Bordеаux
с очите си изпиваме....
L’amour est tu et tu est moi…