Ти бе заспал
във полусън,
гореше в треска
от изпитата до край отрова.
Лицето ти
невинно
се усмихваше.
Отместих кичур грижи
и жива хлад
изплува
по влажният ти поглед
Ти бе мираж,
преминал
през пясъци червени на пустиня.
Сянка
от самотно разпилени кактуси
Забравен лъч
танцуваше
по търсещите пръсти.
Притиснах силно
светлината до гръдта си,
сякаш детската усмивка
на сина невръстен.
Постлах килим от нежност
по пътя ти към мен...
Не.
Не заличавай цветовете.
Намерих те.

Аз също :)