по контурите ти се разхождам
и търся смисъла
от натежели рамки
а как е хубаво за малко да сме боси
между мечтите и реалността.
оглеждам се в очите - бездна
в която плува моят образ чист
а ти без глас говориш
как чувствата отлитат
и не можеш връвчицата да стигнеш
на хвърчилото което
рисувахме със шепот и копнеж.
докосвам пръстите и чувствам
в тях жарта догаря...
и само там между гръдта
и вече ясно очертаната брада
пулсира
сякаш нежен звук на флейта
който ни завръща
във живяно пълнолуние
сред дъжд от светлина
на влюбени звезди
премесена със шепота
на ангелски крила
стъпки бели по счупени стъкла

Опасно е за тебе да се разхождаш в гранична зона. Особено когато се връщаш в миналото, където най-много те боли... Защото миналото не отминава в душите ни, нали... :)

Знаеш ли това за граничната зона ми напомни нещо съвсем друго и сега като съм пред спомена ми се струва смешно..
Да миналото не отминава, то е като бряг на който стъпваме здраво за да продължим:)
Благодаря за прочета Краси! Усмивки за теб!